Честит рожден ден

Това е един сърдечен поздрав - поклон за моя Учител за празника, който празнуваме по Неговата милост днес!

Любими Учителю, с тези сръбско цигански балкански ритми, циганката в мен  иска да извика циганина в теб, да го покани на един див, луд, незабравим, изпепеляващ, страстен, любовен, цигански танц върху главата на суетата и шията на глупостта, в който съвсем и наистина да забравим кои сме и да танцуваме насред звездите в пламъците на изгарящия огън на любовта и нека този танц да бъде танц в Безкрайното, където никога нищо няма да ни раздели....

Ела и влез в сърцето ми завинаги, настани се удобно, заеми всичкото място и нека не остане място за нищо друго освен за Твоята благославяща Светлина и Любов. Вземи моята страстна и груба его любов в твоите алхимични ръце и я накарай да заблести като шлифован диамант със собствена, а не отразена светлина...

Взряни в мрака на моята тъмнина

очите жадно Те търсят,

устните страстно повтарят името Ти,

сърцето яхнало огнени коне

в безумен порив тръпне жадно устремено към теб...

О, Неземни Любовнико

Вземи ме в прегръдката на Твоя пламък, и нека  този  огнен  трепет  да изгори до пепел тази подпалена  душа. 
Съблечи я гола и невиина и я сложи на кладата на твоя пречистващ огън. Превърни отровата на страстта в златото на невинното предаване. Позволи и да пие от  извора на Твоята жива вода.

О Всемилостиви,

отвори вратите на страноприемницата Си 

и приеми одърпания конник скитащ в нощта,

пусни го да отдъхне на постелята Ти,

нахрани измършавелия му кон и подгони го отново по мрачните, тъмни дебри на собствената му тайна пътека водеща към Теб!....

О изгарящ огън, изсуши суровото, разпилей запалените главни и подпали  тази мъртва  купчина, бавно загниваща и разнасяща непоносима смрад.

Изтрий всяка идея за аз, и нека от този огън, пречистена да възкръсне, ослепителната белота на Твоята чиста Любов.

Потопи ме в отчаянието на жадния, скитащ в пустинята на живота и търсещ Свещената Жива Вода.

Дай на сърцето ми да пие от чашата на мъката

и не я отнемай от устните му докато не я изпие до дъно.  
Отведи ме от този свят на призраци и сенки

повдигни завесата на мрака пред тези слепи очи

и позволи им да видят Твоята сияйна Светлина.

Сложи  на масата храната,

от която никой повече не огладнява

и водата, от която никой повече не ожаднява

– покани ме на Твоята трапеза

и нека заедно да пием от виното,

от което никой, никога не отрезнява...

Направи ме глуха за обидите и сляпа за грозотата

безчувствена за грубостта и няма за лъжата,

сложи главата ми на гилотината на Твоята правда

и сърцето ми на Твоя светъл олтар.

Направи от мен кротък слуга  на Твоето свято дело.

О, Любими

градината на моето сърце бавно вехне и съхне 

без Твоята сияйна Светлина.

Тръни и плевели задушават малките нежни цветя.

Ела и изгони злия градинар на невежеството,

разпилей лъчите на Твоето слънце 

и нека не остане не изтръгнат и един плевел,

нека не остане и една прашинка, не напоена с Твоята жива вода

нека не остане и един розов храст недокоснат .

И нека пущинакът оживее!!!

Да бъде благословена утробата, 

която Те съблазни да вземеш това тяло.

Да бъде благословен денят, 

в който дойде на този свят за радост на всички нас.

Да бъде благословена майката, 

която Те отгледа и дари с толкова любов!

Да бъде благословен Учителят, 

който намери и излъска диаманта до ослепителен блясък.

Поклон пред Милостта, 

която направи този ден и този празник възможен.

Да бъде благословен денят,

в който Те срещнах защото само Ти ще ме унищожиш!!! 

АМИН!

Durga