Път към освобождение и ртеализация

 

Някой си човек имал пари, харам пари. Грешни пари. На хазарт ги вземал. Отива при Мевляна, искал да му ги даде и да иде в Мека, да се покае. Да се пречисти. На хаджилък в Мека. Обаче Мевляна не му приел парите. Той не му казал нищо за това от къде са му парите, но Мевляна знаел и казал: „Не, не ги взимам тези пари!“.

После, чул за Хаджи Бекташ, отива при него. Предложил парите и Хаджи Бекташ ги взел. Казал: „Добре, имаме нужда от пари, остави ги“.

Оставил парите на Хаджи Бекташ и си заминал за Мека. Обаче през цялото време по пътя му идва мисъл „Защо Мевляна не взе парите, а Хаджи Бекташ ги взе. Какво значи това, кой е по-велик от двамата“. Като се върнал от Мека, отива при Хаджи Бекташ и го пита: „Слушай, аз ти дадох едни пари и ти ги взе, ама преди това бях при Мевляна и той не ги взе. Какво значи това, какво ще ми кажеш?“.

Хаджи Бекташ му рекъл: „Това е, защото Мевляна е велик дух, той не иска такива работи да докосва. А аз мога, за мен няма такъв проблем. Аз ги правя тези неща“.

После отива при Мевляна и му казва – така и така, Хаджи Бекташ взе парите, а ти не ги взе, какво значи то-ва, какво ще кажеш?

Мевляна рекъл: „То е защото Хаджи Бекташ е велик суфи, той може да ги вземе и нищо да му няма. Може да пречисти всичко, но аз не мога, аз нямам такова ниво“.

Така и единият поставил другия по-високо от себе си… и другият. Но на човека пак нищо не му било ясно. Кой е по-висш. Дали този, който взел парите, или този, който не ги взел?!

Аз няма да ви питам вас за пари. Кой е по-висш. Всеки е висш на свой начин. И този е по-висш, и другият. В суфизма има едно такова нещо, че суфите никога по-между си не се сравняват. То е мъдрост. Истински суфи няма да осъжда друг суфи. Ако е истински суфи – никога! Така че няма конфликти между истински суфи. Има конфликти и сблъсъци само между фанатици. Между фанатици, ментални типове, болни, невротични, психотични. Те отмъщават, осъждат, правят разни работи, ама суфи – не. Дервиш – не.

Истинският суфизъм освобождава човека от всички такива щуротии, води го към свобода. Суфизмът е път към освобождение и реализация.

Кану, из книгата „Михраб“

Книга с беседи за суфизма

Фотография: Биляна Николова – Бринги

Сема за празника Шеб-и-арус, в Коня

За кражбата и за възмездието

Питате: Какво ще стане с нас в бъдеще? – В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се напише на лицето ви – нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието.

Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната.

– Коя ластовичка падна в устата на. котката?

– Крадливата. Така тя получи възмездието си.

"Аз съм онзи човек" - НБ, 28.09.1919 г.

Представяне на книгата „МУ“ в Скопие

 

На 4.09.2024 сряда, в кафе-книжарница „Буква“ в Скопие, заповядайте на среща с Перица Георгиев – Пепси.

В творческата атмосфера на пространството, ще излезем за малко от честотата на злободневното и ще разговаряме за изкуство, за дзен, за книгата МУ на македонски, за групата „Зеро“ и времето на мирната революция и свободата на изразяването чрез изкуството и т.н.

Ще бъдем там точно в 19 ч.

Заповядайте

Мълчанието

 

Ние, индианците, знаем за мълчанието. Не се страхуваме от него. Всъщност за нас мълчанието е по-силно от думите. Нашите старейшини бяха обучени в мълчанието и те ни предадоха това знание. „Наблюдавай, слушай, и тогава действай“, биха ни казали. Това беше начинът на живот.

При теб е точно обратното. Ти учиш като говориш. Вие награждавате децата, които говорят най-много в училище. На вашите партита всички се опитвате да говорите по едно и също време. В работата си провеждате срещи, на които всеки прекъсва всекиго и всички говорят по пет, десет или сто пъти. И вие наричате това „решаване на проблем“. Когато си в стая и има тишина, се изнервяш. Трябва да изпълниш пространството със звуци, затова си принуден да говориш преди още да знаеш какво ще кажеш.

Белите хора обичат да обсъждат. Те дори не позволяват на другия да завърши изречението си. Винаги прекъсват. За нас, индианците, това изглежда като лошо възпитание или дори глупост. Ако започнеш да говориш, няма да те прекъсвам. Ще слушам. Може би ще спра да те слушам, ако не ми хареса това, което казваш, но няма да те прекъсвам.

Когато приключиш, ще взема решение за казаното от теб, но няма да ти кажа, че не съм съгласен, освен ако не е важно. В противен случай просто ще замълча и ще си тръгна. Ти ми каза всичко, което трябва да знам. Няма какво повече да се каже. Но това не е достатъчно за повечето бели хора.

Хората трябва да гледат на думите си като на семена. Те трябва да ги посеят и след това да ги оставят да растат в тишина. Старейшините ни учеха, че земята винаги ни говори, но ние трябва да мълчим, за да я чуем.

Има много гласове освен нашия. Много гласове…

Ела Делория

Да се помолим за пострадалите в земетресението

 

Да се помолим за пострадалите в земетресението. Да им се облекчи на хората страданието, защото когато страда който и да е човек, страда една част от всички нас. Това е общо страдание.

Добре е да се моли човек, да медитира.

Сега, в случая дойде Лакшми като щастие, като утринна красота на изгрева, на слънцето.

Лакшми е зората, Тя има цвета на зората, затова се свързва със зората. Даже има и такова име. Едно от имената на Лакшми е зора – Арунати.

Лакшми е точно за такива ситуации. Не е за стремеж, а точно на материално ниво да дойде здраве, щастие за хората, да им се помага. Лакшми. Така се спусна – за земетресението, Шрим Лакшми.

Лакшми намалява страданието.

Няма значение дали е от Корана, няма значение от къде ще пееш. Където ти е сърцето в този момент. Ако не си от определена религия, тогава от където и да дойде нещо, може да го приемеш - ако не си вече определен, дефиниран, религиозен... Звукът се спуска от една тишина.

Когато нещо се случва тук, в материалния свят, тази вибрация на биджа мантрата Шрим лекува сърцата на хората. С това автоматично ги приближава до Бог и така им помага. Ако Бог ти е в сърцето и да ти се случи нещо в момента, автоматично ти идва помощ, защото в тебе се случва нещо красиво. Божествено присъствие в сърцето.

Да изпратим една положителна енергия на хората.

Когато се молим искрено за хората, с цяло сърце, когато нямаме никаква полза, ние просто го правим от любов за всички същества…

Когато правиш нещо без да имаш лична полза от това, тогава помагаш на хората. Ако правиш нещо за да имаш ти полза, си еготрип, но когато даваш нещо от сърце…

Така че ние се молим да се помогне. Възлюбеният да им намали малко болките и страданията. Ако е позволено!

Ние не знаем каква е Божията воля. Може би някои трябва много да страдат. Но ако се молиш без да имаш някаква полза за себе си, без да ги познаваш, тогава може много по-чиста молитва да направиш, защото нищо не искаш за себе си, правиш го безусловно за тези които страдат. Така може да се намали страданието на хората и пак да изплатят кармата.

Имах изживяване днес във връзка с това. Видях някои много странни неща.

Идва такова време, което ще бъде доста гъсто. Някъде война, някъде земетресения, глад. Ще дойде момент, когато трябва да се види дали сме хора или сме животни. Дали има благодарност, благородност в сърцата или сме само някакви егоисти. Това е изпитанието. Дали сме само за себе си, да печелим ние, да сме добре или искаме за всички да се молим. Защото няма по-важно от това да се вдигне цялото съзнание. Всички хора без разлика къде си, кой си, каква религия си, коя нация – няма значение - една молитва за пострадалите…

Кану

6.02.2023 

Дали Бог съществува?

 

Един мъж посетил местната бръснарница, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря и по някое време станало дума за Бог.

Бръснарят казал:
— Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
— Защо? – попитал клиентът.
— Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал.
Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и небръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

— Знаете ли какво ще ви кажа, не съществуват бръснари!
— Как така? – учудил се бръснарят – Аз самият съм бръснар.
— Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
— Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
— Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не Го търсят и не отиват при Него. Ето защо в света има толкова много болка и страдания.