Страници

събота, 20 май 2017 г.

За теб, номер 16!


Някой човек имал проблеми със здравето. Свивала го главата, очите му излизали и бил пощурял от това нещо. Отишъл на доктор и докторът го прегледал и казал:
 - Mай, имаш проблеми с жлъчката. Ще те оперирам.
Извадили жлъчката на човека, обаче не му минало от това. Този доктор не му помогнал, отишъл при друг доктор. Другият доктор го прегледал и му казал:
- Май зъбите трябва да ти извадим.
Извадили всички зъби на човека. Пак не му минава. Само останал без зъби и без жлъчка. Продължавала да му свири главата, очите му били изхвръкнали, не му било добре. Отишъл на трети доктор. Той го прегледал и му казал:
- Не можем да открием причината за твоето заболяване, обаче по мое мнение за шест месеца ще напуснеш. Имаш още шест месеца живот. Човекът излязъл от там притеснен, мислел си: „Лелеее край, с живота беше до тук.”
 Имал някои спестявания. Той бил скръндза, спестявал пари и с парите купил някакво бунгало покрай морето, някакви красиви неща, които мечтаел да има, бърза кола и си поръчал трийсет най-различни костюма – винаги мечтаел да има много костюми, ама нямал пари - пестял. Сега нали му остава малко живот и решил да изхарчи всичко до край.
За да му направят костюмите трябвало да иде на шивач. Шивачът му взел мерки. За да му ушие ризата трябвало да му вземе мярка за яката. Казал:
- За теб е 16 номер.
- Бре как 16, аз винаги нося 15.
Шивачът пак го измерил и му казал:
- 16 си, не си 15.
- Ама как 16, аз съм 15, от години нося само 15 яка, това е моята мярка, знам си.
 - Не ми обяснявай, че си 15, защото ако носиш 15, очите ще ти изхвръкнат и ще ти свири в главата.

                                               ***
Ние нямаме съзнание реално за някои неща. Нямаме реално съзнание за нашето състояние. Мислим, че винаги сме на 15 години. Тялото остарява, надебелява, по някое време ни изпадат зъбите, ние не забелязваме. Ние още сме на 12 в старческия дом. Пубертетът не свършва.
 Психолозите са направили изследвания, които показват, че хората остават винаги на 12 – 13 годишна възраст. Даже да са на 70 години по психическо развитие са на ниво 12 или 13. Пред пубертетна възраст. Така че какво да кажем за духовен живот. Не е лесно.
Духовният живот подразбира една зрелост, да имаме вътрешна зрелост. Никой не може да ни наложи зрелост на нас. Ние сме достатъчно лукави да не позволим някой да ни влияе. Да приемем нещо. Говорят така, иначе, ама ние си знаем. Нашата история си я знаем. Оставаме винаги на 13. До края на живота в пред пубертетна възраст, не съзряваме.

Много хора само остаряват, но не съзряват. За да водим духовен живот, трябва да имаме вътрешна зрелост, нещо да се случи в нашето сърце, някаква любов, изживяване, в което ще почувстваме любов към Божественото. Това е първата крачка.
Кану


Няма коментари:

Публикуване на коментар